Банката за развитие да осигури спешна ликвидност за малкия и среден бизнес, а държавата да спре създаването на държавния ВиК-холдинг с капитал от 1 млрд. лв. и да насочи средствата към фонд за кризисна подкрепа на бизнеса, настоява икономическият екип на „Изправи се.БГ”, предвождан от Мая Манолова

Във връзка с икономическите рискове пред страната вследствие на пандемията COVID-19 Гражданската платформа „Изправи се.БГ” призовава правителството да предприеме следните мерки за ограничаване щетите от кризата за гражданите, бизнеса и домакинствата:

1. Правителството да предложи, а Народното събрание да утвърди създаването на фонд за подпомагане на домакинствата, гражданите и бизнеса като споделен риск между тях и държавата. Контролът на разходите да се осъществява от специална парламентарна комисия.

2. Правителството да предложи специален пакет от мерки за малкия, среден и семеен бизнес, за да не се допускат фалити и загуба на работни места – по отношение на осигуровки и обезщетения на работниците при намалено работно време, заболяване, карантина, отпуск поради намаляване обема на работа, принудителен неплатен отпуск и за другите произтичащи от кризата случаи.

3. Правителството да спре създаването на обявения държавен ВиК-холдинг с капитал от 1 млрд. лева и да пренасочи средствата към фонд за кризисно подпомагане на малкия и среден бизнес.

Банката за развитие

4. Банката за развитие в скоростен порядък да разработи продукт за ликвидна подкрепа на малки и средни фирми, с оглед на прогнозата за критична ликвидност при тях в следващите седмици. Това да бъде широко оповестено чрез всички медии.

5. Министерствата на финансите и икономиката да предприемат пакет от мерки за отложено плащане на ДДС за периода на кризата. Особено в най-засегнатите сектори като храни, лекарства и медицински изделия, детски храни, туризъм, услуги и др. , според тежестта на риска в секторите.

6. Министерството на туризма да предложи мерки за ограничаване на загубите на туристическия бранш – кредитни и данъчни ваканции за ДДС, туристически данък, такси смет и данък сгради, пренасочване на средствата за реклама към подпомагащи мерки и др.

7. Да се предприемат мерки от ресорните министри за разсрочване на месечните сметки на гражданите, малкия и семеен бизнес и домакинствата, докато трае кризата. Енергийният министър – по отношение на сметките за ток, газ и парно; министърът на регионалното развитие – за сметките за вода. Министърът на транспорта и съобщенията – за сметките към мобилните оператори.

8. Министерството на финансите да разработи помощен механизъм за застрашените от финансов колапс общини. Разсрочване на задължения, кризисно подпомагане и вдигане праговете на допустимите дефицити като временна защитна мярка.

9. Социалното министерство да организира социален патронаж за възрастните хора от най-рисковите групи.

Мая Манолова е бивш омбуцман. Манолова беше и кандидат за кмет на София.

Грипната епидемия в област Бургас се отменя. Това обяви областният управител Вълчо Чолаков след заседание на Щаба за борба с ГРИП и остри респираторни заболявания. Решението прекратява всички предприети мерки в това число и ваканцията за учениците.

Кметовете по места имат правомощия да преценят дали дните 12-13 март ще бъдат учебни на територията на тяхната община. Такива намерения са заявени само от община Поморие.

В останалите 12 общини училищата са готови да посрещнат учениците утре – 12 март. Взети са всички мерки по дезинфекция, организация и контрол.Броят на заболелите от сезонен грип е спаднал на 419 случая от наблюдаваното население, при 469 при обявяване на епидемията. Болничните заведения също регистрират намаляване на броя на хоспитализираните и налични свободни легла.

С отмяната на грипната епидемия не отпадат въведените мерки за ограничаване разпространението на корона вирус. Остава забраната за масови мероприятия, спортни събития и други, които са предпоставка за събиране на много хора на едно място. От Щаба призовават за спазване на дисциплина, висока лична хигиена, ограничаване на пътуванията  и контактите.

Ключовият газов проект IGB  между България и Гърция е финалист за Балканските Оскари.

Посланици, депутати и министри ще връчат тази вечер в хотел Маринела 24-каратови златни класове на призьорите от шестото издание на  престижните награди Balkan Business Awards 2020.

Уникалните шедьоври, като символ на плодородие, изобилие от успехи и духовна чистота, са изработени от партньорите на събитието – “Магията на Българската Роза“. Най-успешните компании от Балканите са финалисти в конкурса, а партньори на събитието са: Българската Търговско-Промишлена Палата, Македоно-Българската Стопанска камара, Конфиндустрия България – Италия, Сръбско-Българската Търговска Камара, Турско-Българската Търговско-Индустриална Камара, Бизнес Клуб Лондон, Европейският Икономически Сенат и други,  съобщава ВИП Комюникейшън. Финалист за наградите е и  най-мащабният енергиен проект на Балканите –  IGB (Междусистемна газова връзка Гърция – България).

Той се реализира от смесеното инвестиционно дружество „АЙ СИ ДЖИ БИ” АД, регистрирано в България през 2011 г. с акционери БЕХ ЕАД (50%) и IGI Poseidon (50%). Съакционерът IGI Poseidon e дружество, регистрирано в Гърция, с акционери гръцката публична газова корпорация DEPA S.A. (50%) и италианската енергийна група Edison SpA (50%). Газопроводът IGB се проектира, за да свърже гръцката национална газопреносна система в района на гр. Комотини (Гърция) с българската национална газопреносна система в района на  Стара Загора.

Планира се общата дължина на газопровода да е 182 км, диаметърът на тръбата – 32’’ – и проектен капацитет до 3 млрд.м3/година в посока Гърция-България. В зависимост от пазарния интерес към ползване на по-голям капацитет и възможностите на съседните газопреносни системи, капацитетът е проектиран да се увеличи до 5 млрд.м3/година, като следва развитието на пазара и по този начин позволявайки обратно подаване (от България към Гърция) с допълнително изграждане на компресорна станция. Подписан е Меморандум  между „АЙ СИ ДЖИ БИ” АД и TAP AG за съвместни действия във връзка с бъдещо свързване на газопровода IGB и с Трансадриатическия газопровод. IGB е ключов проект за региона, тъй като неговата успешна реализация ще допринесе за реалната диверсификация на доставки на газ и ще осигури достъп до нови източници на природен газ. Интерконекторът е приоритетен проект както за правителствата на България и Гърция, така и за Европейската комисия. Значението на IGB се простира и отвъд националните граници на България и Гърция, като дава възможност за свързване с други планирани газови проекти като LNG терминала при Александруполис, Гърция; EastMed за директно свързване на ресурси от Източното Средиземноморие с Гърция през Кипър и Крит, както и втечнен газ от Израел, Египет.

Изпълнителен директор за България на АЙ СИ ДЖИ БИ (ICGB) е Теодора Георгиева. Тя има повече от 20 г. опит като стратегически мениджър и ръководител на значими проекти в различни икономически сектори. Днес г-жа Георгиева е Изпълнителен директор на „Ай Си Джи Би“ АД (Проектът IGB), както и член на Съвета на директорите. Отговаря за цялостното управление и развитие на Междусистемната газова връзка между Гърция и България. От 2012 г. до 2014 г. Теодора Георгиева е била Управляващ директор на Набуко България, а преди това 13 г. е работила в OMV България, като осем от тях е ръководила компанията. Завършила е УНСС, има магистратура по „Финанси“.

Димитър Маргаритов, председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП): „Новият закон за ипотечните кредити дава повече гаранции за предпазване на потребителите от необмислено решение и от некоректни търговци”

Действащият от две години Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители дойде, за да систематизира разпокъсаната дотогава нормативна уредба в тази сфера и да гарантира на хората, че има ясни задължения към предоставящите такъв тип заеми финансови институции. Това коментира председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов по телевизия Bulgaria On Air.  

„Новият закон урежда хипотезите, в които след тeгленето на ипотечен кредит нещо се обърква – дали поради причина, че потребителят е бил в затруднение да си погасява вноските, дали поради това, че кредиторът е бил неизряден спрямо клиента си, когато му е предоставял определени условия. Там се въвеждат и механизмите за контрол“, обясни Маргаритов. Важно е да се знае, че специално касаещите предсрочното погасяване на заема разпоредби на закона могат да бъдат приложени и по отношение на сключените преди влизането му в сила договори, а кредиторът няма право да утежнява финансово потребителя в тази хипотеза.

Кредитодателите са длъжни непрекъснато и безплатно да  информират за своите условия. При напредването на преговорите, още преди сключването на договора за кредит, те следва да изготвят т. нар. Стандартен европейски формуляр. В него са описани кратко и ясно за конкретния кредит, който ще бъде отпуснат на конкретния потребител, каква ще бъде главницата, какви ще са разходите за проучването на кредитоспособността на потребителя, което е изключително важно при такъв тип заеми, разясни още Маргаритов.

В студиото на „Денят On Air“ председателят на КЗП посочи, че новият закон за ипотечните кредити въвежда за първи път т.нар. „кредитни съветници“. „Даваме си Стандартния европейски формуляр. Макар в него сравнително ясно да е разписана информацията, поради специфичната материя не всички хора могат да я разберат. Кредитните съветници са лица, които нарочно, по занятие се занимават с това, регистрирани са в БНБ и дават съвети на потребителите, без това да представлява по никакъв начин оферта дали конкретният кредит да бъде взет или – не“, поясни той. По думите му това са гаранции, които би трябвало да препятстват възможността потребителят да бъде заблуден и принуден да плаща по-големи от договорените лихви или други такси, за които не е знаел при подписването на договора.

Законът дава срок от 14 дни след представянето на обвързващата оферта от страна на кредитодателя, в който потребителят следва да вземе окончателното си решение. Този период му осигурява допълнително време, в което може да прочете отново договора, да се консултира при необходимост, да сравни и други предложения и да се увери, че в крайна сметка прави информиран избор, каза още Маргаритов. Той препоръча хората да съпоставят повече оферти и да не се впускат в първото попаднало им предложение. Според него културата на потребителите се повишава и те са все по-склонни да взимат решения след информиран избор.