Често повтаряме как старите нрави не са като новите, старите къщи не са като новите. И в това не влагаме материални, а духовни елементи.

Някогашните баби бяха истински магьосници. С две ръце и няколко кълбенца успяваха на сътворят чудеса, с които да превърнат гостната в мечтан дворец за децата.

Сред мебелите, сякаш изскочили от приказките, сред естественото отопление и климатизация. В стаите беше топло и приятно и без дори за имат пелетни котли, защото старите къщи не са като новите. На тях дори не са им нужни застраховки срещу земетресение или друго природно бедствие.

Да се върнем на бабините магии:

със сръчни пръсти, които уж напукани никога не драскат, се плетат дантели, фини като паяжина.

Още помним: синджир, нисък пълнеж без наметка – по 2 бримки остават на реда, а ти се чудиш каква е тази магия, която премята конците в поредните ажурни покривки. Полупълнеж или 1/2 висок пълнеж – това е нещо, което никога не разбрах, но пък се използваше често – не бяха големи дупки, ами едни по-малки и се плетяха май като се тегли конеца през три бримки наведнъж. Магията на високия пълнеж. Сега ще я обясня: то е за покривки и карета, които са съвсем цинзил минзил: правиш една наметка на куката, боде в бримка от предния и теглиш. И тук става вече една главоблъсканица, от която може да ти се наложе да пиеш някакво лекарство за главоболие.

От тези обяснения трудно човек може да се научи да плете. Затова пък с готовата продукция на баба се случва всичко да е красиво наредено за празник и за делник